“Стиховете на Наталия са част от духовните й търсения, те приличат на клокочещ вулкан, който се усмирява единствено в петте минути самота, когато душата е разголена. Само тогава като че ли противоположните емоции са „удавени“ в тишината.

В стиховете й има и хаос от емоции, и търсене на отговори, и усещане за невъзможност да се сложи ред в неподреденото вътрешно битие. А всъщност това е книга за любовта, макар че заглавието ни е подвело в друга посока. И ключът е първото стихотворение – „Нюанси самота“. В него се казва – любовта е силует – „отзвук на странните нюанси“ на самотата.

Може би самотата е онази гранична точка, в която са се срещнали мъжкото и женското начало. Сливането им е реализираният копнеж по хармонията, по целостта, но често тази среща е разрушаваща, объркваща, невъзможна и дисхармонична.
Самотата е гранично състояние между преди и сега, тя е състояние на духа. Самотата е и бряг, остров за равносметка след вълните на силните емоции. В едноименното стихотворение „Самотата е … тишината, погълнала мисълта./ Отчуждаването между двама души./ Самотата е …/онази омразна половина от леглото,/незатоплена от него./ Неизпраната дреха,/напоена с аромата на това,/което обикнах в него!“

Бих определила книгата като ескизи на душата, набързо скицирани рисунки за случващото се вътре в човека и в света около него, размисли за женската природа, за мъжа, за творчеството, за света около нас, за границите и отчуждението…”

Zhanina Ilieva